НАЧАЛО     КОНТАКТИ

Подводница от тип “Щука”, Щ-211, серия Х


Подводница от тип “Щука”, Щ-211, серия Х и Румънски миноносец "Принц Карол"


Координати Щ-211 - 43°7'59"N   28°4'0"E

Всеки кораб има история. А в историята на всеки потънал кораб има поне една неразгадана мистерия.
През есента на 2000 г. бе разбулена една от военните тайни на миналия век, останала скрита в дълбините на Черно море в продължение на близо 60 години.

Всичко започва, след като група рибари съобщават за голям предмет, лежащ на морското дъно близо до нос Галата. От откритието им до началото на експедицията, свързана с разбулването на тайната обаче, минават близо две години. Екип на водолазен клуб Реликт 2002 и представители на българския военноморски флот организират спускането на 25-метра дълбочина в тъмните води на Черно море. Рискът е сериозен дори за професионални гмуркачи.

Ръководител на експедицията е о.з. кап. ІІІ ранг Росен Гевшеков. От проучване на военни архиви, с които се е занимавал, той знаел, че по времето на Втората световна война в този район са били потопени четири съветски подводници. Три от тях са открити и разпознати. В неизвестност обаче остава само легендарната "Щука 211" на капитан-лейтенант Алексанър Девятко.
 „Откриването на кораб, потънал в Черно море на дълбочина между двадесет и тридесет метра, е чиста случайност. Причината е в малката видимост, която отличава Черно от останалите морета", казва Росен Гевшеков. Преди време водолаз на служба във флота открил потънал самолет едва след като случайно се блъснал в него.

За да бъде максимално точен, кап. Гевшеков нарежда да бъде направен пълен опис на подводницата, като всяка част от нея е разделена на квадранти. След купища снимки, часове видеоматериал и кореспонденция с военноморския музей на Санкт Петербург водолазният екипът стига до извода, че е попаднал именно на подводницата Щ-211, безследно изчезнала през ноември 1941 година.

Да се проникне в корпуса на потъналия плавателен съд било твърде опасно и почти невъзможно. Най-сериозните притеснения на водолазния екип били, че на борда на подводницата все още може да има неизстреляни торпеда. Екипът на "Реликт 2002" и българските ВМС се свързват с началник-щаба на руския черноморски флот кап. І ранг Виталий Михайлов. По тяхна молба той изпратил в България двата кораба "Епрон" и "Кил-158", които да помогнат за разпознаването на лодката, лежаща на морското дъно.

За Русия било важно да се докаже, че подводницата е руска, защото само така районът можел да бъде обявен за морско гробище, а руските моряци символично погребани. Причината за това е, че и досега в страната действа законът на Сталин, според който всеки безследно изчезнал войник се смята за дезертьор.
Подводната лодка Щ-211 е поръчана в Николаевския корабостроителен завод през 1934 г. След две години е пусната на вода, а след още две е зачислена в състава на Черноморския флот на Съветския съюз. На 7 юли 1941 г. под командването на капитан Александър Девятко Щ-211 прави първия си боен поход. Успехът идва с второто излизане на подводницата в открито море. На 11 август 1941 г., тя превозва до българския бряг диверсионна група, водена от Цвятко Радойнов. Подводничарите излизат на брега северно от нос Карабурун. След това Щ-211 се премества на север от нос Емине, където пет дни по- късно с две торпеда потапя немския транспортен кораб Пелес. Плавателният съд бил натоварен с боеприпаси и пътувал от Бургас за румънското пристанище Констанца.

На следващия ден Щ-211 отново се отправя в атака. На прицел бил италианският танкер Суперга. Този ден обаче моряците му имали късмет - торпедото, изстреляно от Щ-211, пропуска целта. За екипажа на Суперга часът на фаталната втора среща с подводницата удря на 29 септември 1941 г. Този път руските моряци били точни и танкерът бил буквално разцепен на две. Българският конвой, който придружавал Суперга, решил, че съдът е попаднал на мина и не предприел бомбардиране на "Щуката". Заради унищожаването на два големи противникови транспортера командирът на Щ-211 капитан-лейтенант Девятко бил награден с орден "Червено знаме", но така и не успял да го получи.

На 14 ноември 1941 г. подводницата излиза на пореден боен поход. Той се оказва и последен. Причината за гибелта на 44-членния екипаж на Щ-211 дълги години остава тайна. До края на експедицията, водена от кап. Гевшеков, съветските военни предполагали, че лодката е потопена от българска мина в района на нос Шабла.

Във фаталния есенен ден на 14 ноември „Щуката" засича румънския миноносец Принц Карол. Предприетата атака обаче се оказва неуспешна и вражеският кораб успява да съобщи за нападението. От немска военновъздушна база, разположена на българското крайбрежие, излита подкрепление. В същото това време обаче Щ-211 атакува отново Принц Карол. Торпеден залп потапя кораба на 5 мили от Варна. След атаката екипажът на подводницата се опитал да напусне мястото на боя, но не успял. Времето, необходимо за потапянето й, се оказало прекалено дълго. След обстрела от страна на немските самолети корпусът й бил сериозно повреден.

Последните минути, преди Щ-211 да изчезне „безследно", са документирани с немска прецизност в дневниците на Вермахта за полетите, извършени от военновъздушната база на Германия на българското Черноморие.


 
Екип на водолазен клуб Реликт изважда от дъното на Черно море 45-милиметровото носово оръдие на Щ-211 и левия гребен винт, на които е записан сериен номер. Именно той е безспорното доказателство, че откритата край Варна подводница е именно легендарната "Щука". Руско-българският екип обаче решава, че е невъзможно останките от съда да бъдат извадени на повърхността. Тогава командването на руския военен флот взема решение да завари входния люк на подводницата, след което обявява района за морско гробище от времето на Втората световна война. Всички находки, извадени от морето по време на експедицията, предприета от Росен Гевшеков, са предадени в сбирката на музея в Севастопол.
Днес, преминавайки край мястото, където лежат погребани останките на 44-мата моряци от „Щ211", екипажите на всички руски кораби свалят флага си наполовина и хвърлят във водата венци в памет на загиналите 44-ма моряци.


052/ 50 00 43 culturebgne@gmail.com

Начало
Информация за туристи
Статии
Събития
За проекта
Кои сме ние
Контакти
Маршрут/обекти
Раннохристиянски манастир м-ст Джанавар тепе
Базилика - късна античност в м-ст Пиринч тепе
Аспарухов вал
Румънски миноносец "Принц Карол"
Подводница от тип “Щука”, Щ-211, серия Х
Западнопонтийски римски път
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура"
2021, Всички права запазени. Условия / Политика за защита на личните данни